Всеки ден си мисля какво ме кара да се усмихвам. И всеки ден откривам нови и нови неща. Например мъничката снежинка паднала на носа ми, или пък стичащите се капки дъжд които сякаш пеят. А това са само нещата за тоито се сещам днес. Винаги съм смятала, че хора, които не се усмихват и са винаги намусени, живеят много сив живот. Винаги съм изпитвала някакво съжаление към хората, които не могат да се радват на малките моменти от живота, на тези неща които ни даряват топлина без дори да го усещаме. Мънички жестове и прости думи, които в дадения момент значат целия сват за нас. Пробвали ли сте да кажете "Обичам те" на някого. Без повод, без конкретна причина, просто така, за да го развеселите. Аз всеки ден казвам това на приятелите си, защото знам че ги кара да се усмихват от вътре.  А сещали ли сте се понякога просто да се обадите на някой, не за да го молите за услуга или за пари, а просто за да го чуете как е и какво прави, да покажете че си спомняте за него. Аз и това правя редовно. И хората ми се чудят, някои дори ме смятат за странна, но аз си пордължавам най-упорито. Защото съм едно млако дете по душа и се радвам от най-простото нещо, да нося щастие.